Самотните представители на поколението Y избират имоти за съвместно съжителство

Работещите младежи, които са избягали от големите градове и са се установили в малки населени места по време на пандемията, дават неочакван тласък на клас имоти, насочен към съвместното съществуване, пише Wall Street Journal.

Много от напусналите са потърсили чист въздух, повече площ и разстояние от огнища на заразени, но те също така са се изплашили от перспективата да живеят в изолация в провинцията. Затова са потърсили компания в отдалечени пространства за съвместно съжителство, където наемателите наемат обзаведени стаи в големи, споделени жилища.

Тези бивши ваканционни жилища, ферми или преустроени хотели предлагат споделено работно пространство и място за спане за хора, които търсят временен подслон.

Представителите на поколението Y (родените между 1980 и 2000 г. – бел. ред.) в Европа са в основата на тази тенденция. Coconat – съкратено от работа в общност сред природата, се намира в село край Берлин. Имотът с площ от 20 декара в преустроено имение включва споделени офиси, сауна, езеро, предлагащо възможност за плуване, йога студио и 20 стаи за гости, които получават три хранения на ден и плащат по-нисък наем, отколкото за апартамент в Берлин.

„Всички стаи са заети и това е изненадващо. Хората наистина искат да излязат от градовете“, казва съоснователката Юлиане Бекер.

Coconat опитва да постигне баланс между свободата за социализиране и избягването на риска от COVID-19.

„Ако смятате да отидете в голяма къща с други хора, допускате, че в определен момент е възможно някой да се зарази“, казва Едуардо Диего, който управлява пространството за съвместно съжителство и съвместна работа Sun and Co. в град Хавеа с около 27 хил. души население на испанското средиземноморско крайбрежие.

Тези съображения не са спрели Бетина Камп, жителка на Берлин на около 30 години, която се установила в Coconat през ноември. Тя казва, че съзерцаването на звездите нощем и разходките в близка гора ú помагат да се справи с безпокойството заради пандемията.

В Берлин също ú е липсвал контактът с други хора. Тя живеела сама в едностаен апартамент, който се е превърнал и в неин офис по време на пандемията. „Стана ми много самотно“, споделя Камп. Младата жена, която работи като ръководител на проект в издателство за учебници, първоначално планирала да остане в Coconat за две седмици, но два месеца по-късно преотдала апартамента си в Белин и няма планове да си тръгва скоро.

Съвместното съжителство в села и малки градчета набира популярност и в САЩ. Миналото лято, когато Google уведоми служителите си, че няма да се върнат в офиса до средата на 2021 г., София Табоада се отказала от студиото си в Бруклин. Днес тя живее в пространство за съвместно съжителство в Енсинитас, плажен град близо до Сан Диего, управлявано от компанията Outsite.

В локацията Lake Tahoe на Outsite около половината от леглата са били заети преди пандемията. Сега 90% са резервирани, казва основателят Еманюел Гисе.

Хана Лъдлоу, която е един от най-новите клиенти на Едуардо Диего, харчела повече през 2020 г. в апартамент в Манчестър, Англия, борейки самотата по време на блокадата с йога тренировки в Zoom. През септември 29-годишната жена прекарала около един месец в пространството за съвместно съжителство в Тенерифе. През ноември тя се установила в локацията на Sun and Co. в Хавеа.

Лъдлоу сега отдава под наем собствения си апартамент и смята да остане в Хавеа завинаги. „Чувствам се много по-добре, когато прекарвам повече време навън“, споделя тя.